За разделението на труда

Из „Изследване на природата и причините на богатството на народите” (1776)

Огромното увеличение на производителната сила на труда и голямото умение, сръчност и съобразителност, с които той се насочва или прилага навсякъде, са, както изглежда, резултат от разделението на труда. Въздействието на разделението на труда в цялостната стопанска дейност на обществото ще бъде схванато по-лесно, ако разгледаме как действува то в отделната манифактура. Обикновено се приема, че то е възприето в най-голяма степен в ня¬кои твърде незначителни манифактури. В действителност то може би не е прокарано в тях, в по-голяма степен, отколкото в други, по-важни манифактури; но в незначителните манифактури, които са предназначени да задоволяват дребните нужди на само незначителен брой хора, общият брой на работниците трябва по необходимост да е малък и заетите в различните работни операции често могат да бъдат събрани в една и съща работилница и да бъдат обхванати наведнъж с поглед. Напротив, при големите манифактури, които са предназначени да задоволяват големите нужди на множество хора, във всяка отделна операция са заети толкова голям брой работници, че е невъзможно всички те да бъдат събрани в една и съща работилница. Тук рядко можем да видим наведнъж повече от онези, които са заети в една отделна операция. Ето защо, макар в такива манифактури трудът да може да бъде разделен фактически на много повече операции, отколкото в по-незначителните манифактури, разделението не е така очевидно и затова е било долавяно много по-малко.

Да вземем за пример една твърде незначителна манифактура, в която обаче разделението на труда много често е било предмет на внимание — производството па карфици. Работник, който не е обучен в тази работа (която разделението на труда превърна в отделно занятие) и не умее да борави с машините, които се използват в нея (възможност за чието изобретяване навярно създаде именно разделението на труда), едва ли би могъл при най-голямо прилежание да направи една карфица на ден и сигурно не би могъл да направи двадесет.

Но при начина, по който се върши сега тази работа, не само тя като цяло е отделна професия, но и се дели на редица специалности, повечето от които също са отделни професии. Един тегли телта, друг я изправя, трети я нарязва, четвърта я изостря, пети я заглажда на върха за поставяне на главичката; изготвянето на главичката изисква две или три отделни операции, поставянето й е отделна работа, закаляването на карфицата — друга; самостоятелна работа е дори увиването им в пакети; по този начин важното занятие да се изготви една карфица е разделено на около осемнадесет отделни операции, които в някои манифактури се изпълняват от отделни работници, макар че в други един и същ работник изпълнява понякога две или три от тях. Виждал съм малка манифактура от този вид, в която бяха заети само десет работници и в която някои от тях изпълняваха последователно две или три отделни операции. Но макар да бяха много бедни и затова недостатъчно оборудвани с необходимите машини, те можеха, когато се стараят максимално, да изработват заедно около дванадесет фунта карфици на ден. В един фунт има повече от 4000 карфици със средни раз¬мери. Така че тези десет души можеха да изработват заедно над 48000 карфици на ден. Следователно, ако всеки изработва една десета от 48 000 карфици, може да се смята, че той изработва 4800 карфици на ден. Но ако всички те работеха отделно и независимо, и без някой от тях да е обучен в това специално занятие, сигурно нито един от тях нямаше да може да произведе двадесет, а може би и една топлийка на ден. Това несъмнено не правя една двеста и четиридесета, може би и една четири хиляди и осемстотна част от онова, което те са в състояние да изработят сега в резултат на правилното разделение и съчетание на различните операции.

Във всеки друг занаят и всяка друга манифактура последиците от разделението на труда са подобни на описаните у тази твърде незначителна манифактура, макар че в много от тях трудът не може нито да бъде разделен до такава степен, нито да бъде сведен до такива прости операции. Но разделението на труда, доколкото може да бъде приложено, води във всеки занаят до пропорционално увеличение на производителната сила на труда.

Обособяването на различни професии и занятия е било, изглежда, резултат от това предимство. Това обособяване се е случило обикновено по-далеч в онези страни, които са достигнали най-висок индустриален на¬предък; това, което в примитивно състояние на обществото е дело на един човек, в развито общество обикновено е дело на няколко. Във всяко развито общество фермерът обикновено е само фермер, манифактуристът е само манифактурист.

Трудът, необходим за производството на едно завършено изделие, също почти винаги се разпределя между голям брой работници. Колко много различни професии са заети във всеки отрасъл на производството на ленени и вълнени платове – от производи¬телите на лен и вълна до избелвачите и апретьорите на платното или бояджията и десенатора на сукното! Наистина, по своята природа земеделието не допуска нито толкова много подразделения на труда, нито толкова пълно отделяне на една работа от друга, както манифактурата. Невъзможно е да се отдели така напълно занятието на скотовъдеца от занятието на земеделеца, както занаятът на дърводелеца се дели обикновено от занаята на ковача. Предачът и тъкачът почти винаги са две различни лица, докато орачът, бранувачът, сеячът и жътварят често са едно и също лице. Тъй като тези различни видове труд са обусловени от различните годишни времена, невъзможно е един човек да бъде постоянно зает в който и да било от тях. Тази невъзможност за такова пълно и цялостно обособяване на всички различни видове труд, нужни в земеделието, е може би причината, поради която нарастването на производителната сила на труда в тази дейност не винаги върви в крак с нейното нарастване в промишлеността. Наисти¬на, най-богатите народи обикновено превъзхождат всички свои съседи както в земеделието, така и в промишлеността, но обик¬новено тяхното превъзходство се проявява повече в промишле¬ността, отколкото в земеделието. Земята им е изобщо по-добре обработена и тъй като в нея са вложени повече труд и средства, тя произвежда повече, пропорционално на размера и естественото плодородие на почвата.

Но това превишение на продукта почти винаги е пропорционално на повечето труд и вложени средства. В земеделието трудът на богатата страна не винаги е много по-производителен от труда на бедната или най-малкото никога не е много по-производителен, отколкото е обикновено в промишлеността. Затова житото на богатата страна при еднакво качество не винаги се продава на пазара по-евтино от житото на бедната. Житото на Полша при еднакво качество е също тъй евтино, както житото на Франция, въпреки по-голямото богатство и напредък на последната. Житото на Франция в земеделските провинции е също тъй добро и през повечето години има почти същата цена, както и житото на Англия, макар че по богатство и напредък Франция стои може би по-долу от Англия. Нивите на Англия обаче се обработват по-добре от нивите на Франция, а нивите на Франция, както се говори, се обработват по-добре от нивите на Полша. Но макар бедната страна, въпреки по-лошата обработка на земята, да може в известна степен да се съревновава с богатата по ниската цена и доброкачествеността па своето жито, тя не може да претендира за такава конкуренция в манифактурните си изделия, поне ако тези изделия подхождат на почвата, кли¬мата и разположението на богатата страна. Френските копринени изделия са по-добри и по-евтини от английските, защото копринената промишленост, поне при сегашните високи мита върху вноса на сурова коприна, не подхожда така на климата на Англия, както на климата на Франция. Но железарските изделия и грубите вълнени платове на Англия несравнено по-добри от френските и са много по-евтини от тях при еднакво качество. Както се говори, в Полша едва ли има каквато и да било промишленост с изключение на малкото по-груби домакински манифактури, без които не може да съществува никоя страна.

Това голямо увеличение на количеството работа, което вследствие на разделението на труда са способни да свършат един и същ брой хора, се дължи на три различни обстоя¬телства: първо, на повишената сръчност на всеки отделен ра¬ботник; второ, на икономията на време, което обикновено се губи при преминаването от един вид труд към друг; и, най-после, на изобретяването на голям брой машини, които улес¬няват и съкращават труда и дават възможност на един човек да върши работата на много.

I. Развитието на сръчността на работника по необходимост увеличава количеството работа, което той може да свърши, а тъй като разделението на труда свежда работата на всеки до една проста операция и превръща тази операция в единствено занятие на неговия живот, то по необходимост увеличава твърде много сръчността на работника. Ако един обикновен ковач, който, макар и свикнал да борави с чука, никога не е правил гвоздеи, бъде принуден при някакъв специален случай да се заеме с това, едва ли ще може — сигурен съм в това — да прави повече от 200 или 300 гвоздея на ден, и то много лоши. Един ковач, който е свикнал да прави гвоздеи, но чиято единствена или главна работа не е била да прави гвоздеи, рядко може при крайно напрягане да изработва повече от 800 или 1000 гвоздея на ден. Аз съм виждал момчета под 20 години, които никога не са вършили друга работа, освен да правят гвоздеи, и които при голямо усилие можеха да правят по повече от 2300 гвоздея на ден. А правенето на гвоздеи съвсем не е една от най-простите операции. Един и същ работник надува духалото, ръчка или стъква огъня според нуждата, нажежава желязото и кове всяка част от гвоздея. При коването на главата също трябва да се сменят инструментите. Различните операции, на които се разделя изготвянето на една топлийка или металическо копче, са много по-прости и сръчността на лицето, единствената работа на кое¬то цял живот е била да ги изпълнява, е обикновено много по-голяма. Бързината, с която се изпълняват някои операции в тези манифактури, надхвърля — за хора, които никога не са ги виждали – всяка представа за възможностите на човешката ръка.

II. Изгодата, получавана от спестяването на времето, което обикновено се губи при преминаването от един вид работа към друг, е много по-голяма, отколкото бихме могли да предположим на пръв поглед. Невъзможно е да се преми¬нава много бързо от един вид работа към друг, който се извършва на друго място и със съвсем различни инструменти. Един селски тъкач, който обработва малка ферма, трябва да губи доста време, преминавайки от стана на нивата и от ни¬вата на стана. Когато две занятия могат да се вършат в една и съща работилница, загубата на време несъмнено е много по-малка. Но дори в този случай тя е твърде значителна. Един човек обикновено се разтакава малко, преминавайки от един вид занятие към друго. Когато започва нова работа, той ряд¬ко е много усърден и енергичен; както се казва, умът му не включва веднага и известно време той по-скоро се мотае, отколкото работи резултатно. Навикът да се разтакава и да работи отпуснато и небрежно, придобиван естествено или, по-скоро, неизбежно от всеки селски работник, който е принуден да сме¬ня работата и инструментите си всеки половин час и почти всеки ден от живота си да работи двадесет различни неща, почти винаги го прави муден, ленив и неспособен за усилна работа дори в спешни случаи. Затова, независимо от недостатъчната сръчност, само тази причина не може при всички случаи да не намалява значително количеството труд, което той е способен да извърши.

III. На всеки трябва да е ясно колко много се облекчава и съкращава трудът чрез използването на съответни машини. Излишно е да давам пример. Затова само ще отбележа, че изобретяването на всички онези машини, които толкова много улесняват и съкращават труда, изглежда, се е дължало първоначално на разделението на труда. Много по-вероятно е хората да откриват по-лесни и по-бързи методи за постигане на даде¬на цел, когато цялото внимание на техния ум е насочено към тази единствена цел, отколкото когато то се разсейва върху множество неща. Но в резултат на разделението на труда цялото внимание на всеки работник естествено се насочва към една проста цел. Затова е естествено да се очаква един или друг от онези, които са заети във всяка отделна операция, скоро да открие по-лесни и по-бързи методи за изпълнение на своята отделна работа, щом нейният характер допуска такова усъвършенстване.

Голяма част от машините, използвани в онези манифактури, в които трудът с претърпял най-голямо разделение, са били първоначално изобретени от обикновени работници, които, заети в някаква твърде проста операция, естестве¬но са насочвали мислите си към откриването на по-лесни и по-бързи методи за нейното изпълнение. Който е имал случай да посещава подобни манифактури, трябва често да е виждал много хубави машини, изобретени от такива работници, за да се улесни и ускори извършваната от тях отделна операция от работата. При първите парни машини непрекъснато било използвано едно момче, за да отваря и затваря последователно връзката между котела и цилиндъра в зависимост от качването и слизането на буталото. Едно от тези момчета, което обичало да играе с другарите си, забелязало, че ако върже една връв от дръжката на клапана, който отваря тази връзка, за друга част на машината, клапанът ще се отваря и затваря без неговата помощ и ще му позволи да се забавлява с другарите си. Така едно от най-големите подобрения, направени в пар¬ната машина след нейното изобретяване, било откритие на момче, което искало да спести собствения си труд.

Но далеч не всички усъвършенствувания на машините са били изобретени от онези, които е трябвало да ги използват. Много усъвършенствувания били направени благодарение на изобретателността на машиностроителите, когато направата на машини станала отделен отрасъл, а някои – благодарение на изобретателността на онези, които биват наричани философи, или хора на умозрението, чиято работа е да не правят нищо, но да наблюдават всичко, и които поради това често са способни да комбинират силите на най-отдалечените един от друг и разнородни предмети. С прогреса на обществото философията, или умозрението, като всяко друго занятие става главната или единствена професия и занимание на отделна група граждани. Като всяко друго занятие тя също е подразделена на голям брой различни специалности, всяка от които образува предмета на дейността отделна категория или класа учени; такова подразделяне на заниманията във философията, както и във всяка друга работа, увеличава сръчността и спестява време. Всеки индивид става по-умел в своята специалност; общо взето се върши повече работа и в резултат значително нараства обхватът на науката.

Голямото увеличение на производството във всички различ¬ни занаяти в резултат да разделението на труда води в добре управлявано общество до онова всеобщо изобилие, което се разпростира върху най-нисшите слоеве на народа. Всеки работник разполага с голямо количество от собствените си изделия свръх това, от което той самият се нуждае; и тъй като всички други работници се намират в точно същото положение, той получава възможност да разменя голямо количество от своите изделия срещу голямо количество, или — което е същото — срещу цената на голямо количество от техните. Той обилно ги снабдява с това, от което те се нуждаят, а те също тъй обилно му доставят това, от което той се нуждае, и едно всеобщо изобилие се разпространява във всички слоеве на обществото.

Погледнете обзавеждането на най-обикновения занаятчия или надничар в цивилизована и процъфтяваща страна и ще видите, че е невъзможно да се пресметне броят на хората, част от чийто труд, макар и малка, е била употребена, за да му се достави това обзавеждане. Например вълненото палто, което надничарят носи, колкото и недодялано и грубо да изглежда то, е продукт на съвместния труд на голямо множество работници. Овчарят, сортировачът на вълна, даракчията, бояджията, кардировачът, предачът, тъкачът, тепавичарят, десенаторът и много други — всички трябва да обединят различните си за¬наяти, за да изработят дори това просто изделие. Освен това, колко много търговци и превозвачи трябва да са били заети с транспортирането на материалите от едни от тези работници до други, които често живеят в твърде отдалечена част на страната! Колко много превози, най-вече по вода, колко много корабостроители, моряци, производители на корабни платна и въжета трябва да са били заети, за да доставят различните материали, използвани от бояджията, които често идват от най-отдалечените краища на света! Колко разнообразен труд е необходим също за изготвянето на инструментите на най-посредствения от тези работници! Да не говорим за такива сложни машини като кораба, тепавицата или дори тъкачния стан; нека си дадем сметка колко разнообразен труд е необходим, за да се изработи един твърде прост инструмент — ножиците, с които овчарят стриже вълната. Миньорът, строителят на пещта за топене на рудата, секачът на дървения материал, въглищарят, който доставя дървените въглища за пещта, тухларят, зидарят, работникът, който обслужва пещта, конструкторът, ковачът – всички те трябва да обединят различните си занаяти, за да произведат ножиците.

Разгледаме ли по същия начин различните части от неговото облекло и покъщнина — грубата ленена риза, която носи на голо, обувките на краката му, леглото, на което спи, и различните части, от които е съставено, кухненската печка, на която приготвя храната си, въглищата, които употребява, изкопани от изпод земята и докарани му може би отдалеч, по море и по суша, всички други кухненски съдове, всички прибори на масата му — ножове и вилици, глинени или калаени чинии, в които поднася и разпределя своята храна, различните ръце, заети с приготвянето на неговия хляб и бира, прозорците, които пропускат топлината и светлината и спират вятъра и дъжда, както и цялото знание и изкуство, необходими за изготвянето на това хубаво и благодатно изобретение, без което тези северни части на све¬та едва ли биха могли да служат за удобно място за живеене, а така също инструментите на различните работници, заети в производството на тези различни удобства — ако разгледаме, казвам, всички тези неща и си дадем сметка колко разнообра¬зен труд е изразходван за всяко от тях, ще разберем, че без съдействието и сътрудничеството на много хиляди хора и на най-бедния обитател на една цивилизована страна не биха били осигурени простите и скромни — според нашата погрешна представа — жизнени удобства, с които той обикновено раз¬полага. Наистина в сравнение с прекомерния разкош на висо¬копоставените хора, жизнените му удобства трябва несъмнено да изглеждат изключително скромни и прости и все пак е може би вярно, че жизнените удобства на един европейски вла¬детел не винаги превъзхождат тези на един трудолюбив и пестелив селянин така, както жизнените удобства на последния превъзхождат тези на много африкански царе, абсолютни господари, на живота и свободата на десетки хиляди голи диваци.

За принципа, който води до разделението на труда
Това разделение на труда, от което се извличат толкова мно¬го ползи, първоначално не е резултат на каквато и да било човешка мъдрост, която предвижда и цели общото изобилие, до което то води. То е необходимо, макар и много бавно и постепенно следствие на известна склонност на човешката природа, която, няма предвид такава широка полза — а именно склонността да обменя, заменя и разменя един предмет срещу друг. Дали тази склонност е едно от онези първични свойства на човешката природа, на които не може да бъде дадено по-нататъшно обяснение, или — което изглежда по-вероятно — тя е необходимо следствие на способностите на човека да разсъждава и говори — това не влиза в настоящия предмет на нашето изследване. Тази склонност е обща за всички хора и не се среща в никоя друга раса животни, които, изглежда, не познават нито този, нито какъвто и да било друг вид договори. Две кучета, които преследват един и същ заек, понякога действуват привидно един вид в съгласие. Едното насочва заека към другото или се старае да го пресрещне, когато второто го насочва към него. Но това не е резултат на какъвто и да било договор, а случайно съвпадение на тяхната страст към един и същ обект в даден мо¬мент. Никой не е виждал куче да разменя честно и съзнателно един кокал срещу друг с друго куче. Никой не е виждал животно с жестове и диви викове да дава на друго да разбере: това е мое, онова е твое, искам да ти дам това срещу онова. Когато едно животно иска да получи нещо било от човек, било от друго животно, то няма други средства за убеждаване, освен да си спечели милостта на онези, към които се обръща. Кутрето се умилква около майка си, а пилчарят се старае с хиляди хитрости да привлече вниманието на своя обядващ господар, когато иска той да го нахрани.

Понякога човек прибягва до също такива хитрини спрямо своите ближни и когато няма други средства да ги накара да действуват по неговата угода, се старае да спечели разположението им с угодничество и ласкател¬ство. Но той няма време да прави това във всички случаи. В цивилизовано общество той непрекъснато се нуждае от сътрудничеството и съдействието на множество хора, докато през це¬лия си живот едва ли може да спечели приятелството на няколко души. При почти всяка друга раса животни всеки представител, достигнал зрелост, е напълно независим и в естественото си състояние не се нуждае от помощта на друго живо същество. Човекът обаче почти непрекъснато се нуждае от помощта на своите ближни и напразно би я очаквал само от тяхното благоволение. По-вероятно е да постигне своето, ако може да събуди техния егоизъм в своя полза и да им покаже, че за тях самите е изгодно да направят за него това, което иска от тях. Всеки, който предлага на друг каквато и да било сделка, му прави следното предложение: дай ми това, което ми е нужно, и ти ще имаш това, което е нужно на тебе — такъв е смисълът на всяко подобно предложение и именно по този начин ние получаваме един от друг далеч по-голямата част от услугите, от които се нуждаем. Ние очакваме своя обед не от благоволението на месаря, пивоваря или хлебаря, а от загрижеността за собствените им интереси. Ние се обръщаме не към тяхната хуманност, а към техния егоизъм, и никога не им говорим за нашите нужди, а за техните изгоди. Никой, освен просякът, не иска да зависи почти напълно от благоволението на своите съграждани. Дори просякът не зависи напълно от него. Наистина милосърдието на благоразположените хора му доставя необхо¬димите за неговото съществуване средства. Но макар този източник да му доставя в края на краищата всичко необходимо за живот, от което се нуждае, той не му го осигурява и не може да му го осигури така, както просякът се нуждае от него. Неголямата част от неговите спорадични нужди се задоволяват по същия начин, както и нуждите на другите хора — чрез договор, размяна и покупка. С парите, които един му дава, той си купува храна.

Старите дрехи, които друг му подарява, той разменя срещу други стари дрехи, които му стават по-добре, или срещу жилище, или срещу храна, или срещу пари, с които може според нуждата да си купи било храна и дрехи, било жилище.
Както чрез договор, размяна и покупка ние получаваме един от друг по-голямата част от взаимните услуги, от които се нуждаем, така същата склонност към размяна води първоначално до разделението на труда. В ловджийско или пастирско племе един прави например лъкове, и стрели по-бързо и по-сръчно от друг. Той често ги разменя срещу добитък или еленово месо с хора от своето племе; в края на краищата той установява, че по такъв начин може да получава повече добитък и еленово месо, отколкото ако сам тръгне на лов. Следователно с оглед на собствените му интереси изработването лъкове и стрели става главното му занятие и той се превръща в един вид оръ¬жеен майстор. Друг изпъква с умението си да прави дървените конструкции и покривите на техните малки колиби или прено¬сими къщи. Той свиква да помага в тази работа на своите съседи, които му се отплащат по същия начин с добитък и еленово месо, докато накрая той намира за изгодно да се посвети изцяло на това занятие и да стане своего рода дърводелец. По същия начин трети става ковач или казанджия, четвърти — табак или кожар, производител на главната част от облеклото на диваците. Така сигурността, че може да разменя целия този излишък на продукта на своя труд, който надвишава собственото му потребление, срещу такива части от продукта на труда на другите хора, от които може да се нуждае, насърчава всеки човек да се заеме с даден вид работа и да развива и усъвършенства способностите или дарбите, които може да притежава за този специален вид работа.

Различието в природните заложби на различните хора в действителност е много по-малко, отколкото ние предполагаме, и самото различие в способностите, по която привидно се отличават хората от различните професии, когато достигнат зряла възраст, в много случаи е не толкова причина, колкото следствие на разделението на труда. Различието между най-разнородните личности, например между един философ и един прост уличен носач, произтича, изглежда, не толкова от природата, колкото от навика, обичая и възпитанието. Когато са дошли на бял овят и през първите шест-осем години на своя живот, те може би са си приличали много и нито техните родители, нито друга¬рите им са можели да забележат що-годе очебийно различие. На тази възраст или малко по-късно те се отдават на твърде различни занятия. Тогава изпъква различието в техните способно¬сти, което постепенно се увеличава, докато накрая тщеславието на философа не проявява готовност да признае каквото и да било сходство. Но без склонността към обмяна, замяна и раз¬мяна всеки човек щеше да бъде принуден сам да си набавя всеки предмет от първа необходимост и жизнено удобство, от които се нуждае. Всички щяха да изпълняват едни и същи задължения и да вършат една и съща работа и нямаше да съществува такова различие в занятията, което единствено би могло да доведе до що-годе значително различие в способностите.

Склонността към размяна не само създава това различие в способностите, тъй очебийно у хората с различни професии, но и го прави полезно. Много видове животни, смятани за принадлежащи към един и същ род, се различават по природа много по-очебийно по своите способности, отколкото това се наблюдава у хората, преди навикът и възпитанието да окажат своето въздействие. По природа един философ и наполовина не се различава по способности и заложби от един уличен носач, както един дог от хрътка, или хрътка от пилчар, или пилчар от овчарско куче. Но тези различни видове животни, макар всички да принадлежат към един и същ род, са почти безполезни едно за друго. Силата на дога ни най-малко не се поддържа било от бързината на хрътката, било от силно развития нюх на пилчаря, било от схватливостта на овчарското куче. Плодовете на тези различни заложби и дарби не могат – поради липсата на способност или склонност към замяна и размяна – да бъдат събрани в общо достояние и ни най-малко не допринасят за по-добрите удобства и улеснения на рода. Всяко животно е все още принудено да се грижи за себе си и да се защищава отделно и независимо от другите и не получава никаква изгода от разнообразните способности, с които природата е надарила подобните нему. Напротив, при хората най-разнородните заложби са от полза една за друга, защото вследствие на всеобщата им склонност към обмяна, замяна и размяна различните произведения на съответните им таланти стават, така да се каже, общо достояние, от което всеки може да купи каквато си иска част от произведенията на талантите на другите хора, от които се нуждае.

Превод: Лъчезар Богданов

26.09.2010

0 responses on "За разделението на труда"

Leave a Message

X