За парите

По същество парите не са предмет на търговията, а само инструментът, за който хората са постигнали съгласие да улеснява размяната на една стока за друга. Те не са колелата на търговията – те са маслото, което прави движението на колелата по-гладко и лесно. Разгледаме ли което и да е кралство само по себе си, е очевидно, че дали парите са повече или по-малко няма никакво значение, тъй като цените на стоките винаги са съразмерни на количеството пари, а една крона е вършела същата работа по времето на Хенри Седми, както една лира понастоящем. Единствено населението се облагодетелства от по-голямото количество пари, и то само във времена на войни и при договорни отношения с други страни. Именно заради това всички богати търговски държави от Картаген до Великобритания и Холандия са наемали войници от по-бедните си съседи. Ако бяха наемали сънародниците си, те щяха да намерят за по-неизгодно да се ползват от своите по-големи богатства и от голямото количество злато и сребро, тъй като заплатата на всички техни служещи щеше да се увеличи съразмерно на общото богатство. Нашата малка армия от 20 000 души се поддържа със същите разходи, както една два пъти по-многочислена френска армия. През последната война английската флота изиска толкова пари за издръжката си, колкото всички римски легиони, владяли целия свят по времето на императорите.
1. По-големият брой хора и по-голямото им усърдие са от полза във всички случаи – у дома и в чужбина, в частните и в обществените дела. Но по-голямото количество пари е много ограничено в употребата си, и дори понякога може да причини загуба на една нация в нейната търговия с чужденците.
2. Изглежда, че съществува едно щастливо стечение на обстоятелства в човешките отношения, което регулира нарастването на търговията и увеличаването на богатите хора, и предотвратява възможността същите да са изцяло в границите на един народ. Там, където една нация е изместила друга в търговията, за изместената е много трудно отново да спечели териториите, които е загубила, поради по-силното прилежание и умения на първата, и поради по-големите стокови наличности, притежавани от търговците, даващи им възможност да търгуват с много по-малки надценки. Тези предимства обаче до някаква степен се уравновесяват от ниската цена на труда у всяка нация, която не притежава обширна търговия и няма много злато и сребро. Затова производствата малко по малко променят своите местонахождения, като изоставят онези страни и области, които вече са обогатили, и политат към други места, подмамени от ниската цена на доставките и на труда – докато обогатят и тях, и отново биват прокудени оттам поради същите причини. Изобщо може да се направи извода, че скъпотията на всичко, причинена от изобилието на пари, е недостатък, който придружава една вече установила се търговия, и който поставя ограничения пред нея, като позволява на по-бедните държави да подбиват по-богатите на всички външни пазари.

3. Това ме накара да затая едно съмнение относно ползата от банките и кредита „на хартия”, които, общо взето, се считат така изгодни за всяка нация. Че доставките и трудът би трябвало да поскъпнат чрез нарастването на търговията и парите е в много отношения неудобство, но едно неудобство, което е неизбежно и е последица от общественото богатство и процъфтяване, които са крайната цел на всичките ни желания. Това се компенсира от предимствата, които добиваме от притежанието на тези ценни метали и тежестта, която придаваме на нацията във всички чуждестранни войни и договаряния. Само че няма никакво основание да увеличаваме това неудобство посредством едни подправени пари, които няма да се приемат от чужденците при никое плащане, и които ще бъдат сведени до едно чисто нищо от всяка голямо смущение в държавата. Вярно, че във всяка богата държава съществуват много хора, които-разполагайки с големи суми пари, биха предпочели хартия с добро обезпечение-като по-лесна за пренасяне и по-сигурна за съхранение. Ако обществеността не предложи банка, частните банкери ще се облагодетелстват от това обстоятелство, както правеха преди златарите в Лондон, или както правят понастоящем банкерите в Дъблин. И затова може да се сметне, че е по-добре едно обществено дружество да се радва на облагите от хартиения кредит, който винаги ще има място във всяко охолно кралство. Да се опитва обаче изкуствено да увеличава един такъв кредит, никога не е в интерес на една търговска нация. Това ще я постави в неизгодното положение да увеличава парите отвъд тяхното естествено съотношение с труда и стоките, като така повишава цената им за търговеца и производителя. И от тази гледна точка трябва да се направи така, че една банка да не може да бъде в по-изгодно положение, отколкото друга, заключила всичките пари, които е получила, и никога не увеличавала циркулиращите монети, както това е обичайно, като връща обратно част от съкровището си в търговския оборот. По такъв начин, една обществена банка би могла да преустанови много от сделките на частните банкери и парични посредници, и макар че държавата ще носи тежестта от заплатите на управителите и чиновниците на тази банка (защото, съгласно сегашните предпоставки тя няма да има печалба от сделките си), предимството за нацията, произтичащо от цената на труда и разрушаването на хартиения кредит, биха били едно достатъчно обезщетение. Да не говорим пък, че една така голяма сума на разположение, би била удобство във времена на голяма обществена опасност и смущение-и каквато и да е част от нея да е била използвана, би била възстановена в удобен момент, когато мирът и спокойствието се завърнат в нацията.

4. Към този въпрос, за хартиения кредит, ние обаче ще се обърнем в по-голяма степен по-сетне. А аз ще привърша този опит върху парите като предложа и обясня две наблюдения, които вероятно биха могли да послужат за предмет на размишление на нашите настроени към умозрителност държавници.

5. Проницателно беше наблюдението на Скита Анахарсис, който никога не бе виждал пари в собствената си страна, и на когото се бе сторило, че гърците използват златото и парите само за да помагат на броенето и пресмятанията. И всъщност очевидно е, че парите не са нищо друго освен представител на труда и стоките, и че те не служат за нищо друго, освен за тяхното класифициране и оценяване. Там, където монетите са в изобилие, се изисква по-голямо количество от тях, за да могат да представляват същото количество стоки. Монетите не могат да имат никакво въздействие- нито добро нито лошо, ако вземем една нация сама по себе си; не и повече, отколкото би довело до промяна в книгите на някой търговец, ако той-вместо арабския метод за записване, който изисква по-малко знаци, би използвал римския, който изисква повече. По-голямото количество пари-както и римските знаци-е по-скоро неудобно и води до по-големи грижи, едновременно за съхраняване и за пренасяне. Но въпреки това заключение, което трябва да бъде признато за правдиво, е сигурно, че от откриването на мините в Америка във всички страни-с изключение на притежателите на онези мини-на Европа промишлеността нарасна, и че това справедливо може да бъде отдадено, наред с други причини, на увеличаването на златото и среброто. Съответно намираме че във всяко кралство, в което парите започват да се втичат в по-голям наплив отпреди, всяко нещо придобива нов изглед: трудът и промишлеността се оживяват, търговецът става по-предприемчив, производителят-по-усърден и умел и даже земеделецът пристъпва след своето рало с по-голямо желание. Това не е лесно за разбиране, защото ако разгледаме само влиянието, което оказва едно по-голямо изобилие на пари в кралството само по себе си, като повишава цената на стоките и задължава всекиго да плаща по-голям брой от тези малки жълти или бели късове за всяко нещо, което закупува (?). А що се отнася до външната търговия-изглежда, че по-голямото количество пари е по-скоро неблагоприятно, защото повишава цената на всеки вид труд.

6. Тогава, за да се справим с това явление, се налага да съобразим, че макар високата цена на стоките да е необходимо следствие от увеличаването на златото и среброто, все пак тя не следва непосредствено това увеличение, но понякога се изявява преди парите да обиколят из цялата държава и да причинят последиците си върху всички обществени съсловия. Най-напред не се забелязва никаква промяна; цените се покачват постепенно-първо на една стока, след това на друга, докато цялото достигне едно справедливо съотношение с новото количество звонк, което е налично в кралството. По моему, само в този промеждутък или преходно положение на нещата-между придобиването на пари и възхода на цените, увеличаващото се количество пари и сребро е изгодно за промишлеността. Когато някакво количество пари бива внесено в една нация, то най-напред не се разхвърля измежду много ръце, но е запряно в ковчежетата на малцината, които незабавно търсят как да го употребят за своя изгода. Да предположим, че имаме един кръг от търговци, които са получили постъпления в злато и сребро за блага, изпратени от тях за Кадис. По пози начин те са подпомогнати да наемат повече работници отпреди, които не си и помислят да поискат по-високи надници, а се радват да бъдат наети от такива добри платци. Ако работниците започнат да не достигат, производителят дава по-високи заплати, но първо иска увеличение на труда, и това бива възприето доброволно от занаятчията, който сега може да яде и да пие по-добре, за да се компенсират допълнителните му мъки и умори. Той занася парите си на пазара, където открива всичко на същата цена като преди, но се прибира с по-голямо количество и с по-добри продукти за домочадието си. Земеделецът и градинарят-откривайки, че всичките им стоки са изкупени, с готовност отглеждат повече, и в същото време могат да си позволят да получат повече и по-добри дрехи от техните търговци, чиято цена е същата както преди, и тяхното производство само се подбужда от толкова много нови печалби. Лесно е да се проследят парите в тяхното придвижване напред през цялата общност, при което ще намерим, че те първо трябва да разгорят прилежанието на всеки индивид, преди да увеличат цената на труда.

7. А че звонкът може да нарасне до значително ниво преди да има това същото следствие, става ясно между другите примери, от честите намеси на френския крал върху парите, при които винаги се е установявало, че увеличаването на числената стойност поне за известно време не е произвеждало съразмерно покачване на цените. През последната година от управлението на Луи Четиринайсти парите нараснаха с 3/7 части, но цените се увеличиха само с една седма част. Сега зърното във Франция се продава на същата цена-или за същия брой ливри, както през 1683 г, макар тогава среброто да е вървяло по 30 ливри парчето (?), а сега то да струва 50 ливри. Да не говорим за голямото прибавяне на злато и сребро, които би трябвало да са пристигнали в това кралство за този период.

8. От цялото това размишление можем да заключим, че с оглед вътрешното добруване на една държава, по никакъв начин не е от значение дали парите ще са в едно по-голямо или по-малко количество. Добрата политика на държавния ръководител се състои само в това да поддържа, ако е възможно, непрестанното увеличаване на това количество, понеже посредством това той поддържа жив духа на трудолюбие в нацията и увеличава запаса труд, от който се състоят всяка действителна власт и богатства. Нация, чиито пари намаляват, всъщност по това време е по-слаба и по-жалка от друга нация, която не притежава повече пари, ала е поела по пътя на увеличението. Това лесно се обяснява, ако съобразим, че промените в количеството пари-или от едната, или от другата страна-не биват незабавно последвани от съразмерни изменения в цените на стоките. Винаги има един промеждутък от време, докато нещата се приспособят към това ново разположение, и този промеждутък е толкова пагубен за промишлеността, когато златото и среброто се топят, колкото е благоприятен, когато тези метали нарастват. Работникът не бива нает от призводителя или търговеца в същия порядък, макар че той плаща еднаква цена за всяко нещо на пазара. Земеделецът не може да разполага със своето зърно и със стадата си, макар че трябва да плати същата аренда на своя земевладелец. Бедността и просията, и още леността, които трябва да настъпят, е лесни да се предвидят.

9. Второто наблюдение, което имах намерение на направя с оглед на парите, може да бъде обяснено по следния начин. Съществуват кралства, и много области в Европа (и всички те някога са били в едно и също положение), където парите са толкова оскъдни, че земевладелецът не може да получи нищо от своите арендатори, но е задължен да приема рентата си в натура, и или да я потребява той самият, или да я извозва до места, където може да намери пазар. В тези страни владетелят може да облага с ниски или с никакви данъци, но по същия този начин. И тъй като той ще получи малка изгода от така платените налози, е очевидно, че едно такова кралство има малка сила дори у дома си и не може да поддържа флотилии и армии в същата степен, както ако всяка негова част изобилстваше със злато и сребро. Със сигурност има по-голямо несъответствие между силата на Германия понастоящем и това, което е било преди три столетия, отколкото между нейната промишленост, хора и производства. Австрийските доминиони в рамките на Империята са общо взето добре населени и облагородени-както и обширни-но не притежават съответната тежест в баланса на Европа-това, по общото предположение-произтича от недостига на пари. Как всички тези факти се съгласуват с разумното основно положение, че количеството злато и сребро е само по себе си безразлично? Според този принцип, когато един суверен има множество поданици, и те притежават много стоки, той би трябвало да е велик и могъщ, а те-богати и щастливи, независими от по-голямото или по-малко наличие на ценни метали. Последните позволяват разделяния и подразделяния в голяма степен, а там където късчетата могат да станат тъй малки, че да са застрашени от изгубване, е лесно златото или среброто да се смеси с неблагороден метал-както е обичайно в някои страни на Европа, и по този начин цените да се повишат до един по-осезаем и удобен обем. Те пак изпълняват същите цели на размяна, какъвто и да е техният брой, и какъвто и цвят да приемем, че имат.

10. Аз отговарям на тия затруднения с това, че въздействието, за което тук се смята да произтича от оскъдицата на пари, всъщност произлиза от навиците и обичаите на хората, и че ние по погрешка твърде често приемаме действието за причина. Противоречието е само привидно, но то изисква известно размишление и съобразяване, за да се разкрият принципите, чрез които можем да примирим разума и опита.

11. Като почти самоочевидна ни изглежда максимата, че цената на всяко нещо зависи от съотношението между стоките и парите, и че всяка по-значителна промяна в което и да е от двете има същото въздействие-или да повиши, или да понижи цената. Увеличете стоките и те ще поевтинеят; увеличете парите, и те ще повишат (?) стойността си. Както, от друга страна, едно намаление на първите и на вторите имат противоположни направления.

12. Също така е очевидно, че цените зависят не толкова от абсолютното количество на стоките и на самите пари, които са у една нация, колкото от стоките, които са или могат да излязат на пазара, както и от парите в оборот. Ако монетите са заключени в сандъци, то същото е и с оглед на цените-като че те са замразени; ако стоките са натрупани в складове (?) и хамбари, следва подобен ефект. Тъй като в тези случаи парите и стоките никога не се срещат, те не могат да си повлияят едни на други. Ако ще правим предположения относно цената на доставките-зърното, което земеделецът трябва да запази за сеитба и издръжка на себе и своето семейство, никога не трябва да се взема предвид при оценката. Само излишъкът, сравнен с търсенето, определя стойността.

13. За да приложим тия основни положения, ние трябва да разсъдим, че през първите и по-необразовани епохи на всяка държава, въображението скоро обърква своите нужди с ония на природата-хората, доволни от добива на собствените си поля, или от ония груби подобрения, по които самите те могат да се трудят (?), имат малко поводи за размяна-най-малкото пък за пари, които по споразумение са общата мярка на размяната. Вълната от собственото стадо на един земеделец, изпредено в неговото семейство и обработено от съседния тъкач, който получава платата си в зърно или вълна, стига за обзавеждане и обличане. Дърводелецът, ковачът, зидарят, шивачът, се поддържат от надници със сродно естество, и самият земевладелец, който обитава в съседство, е доволен да получава своята рента в стоки, произведени от земеделеца. По-голямата част от тях той потребява вкъщи, в селската си отрада. Вероятно той урежда остатъка в съседния град, откъдето чрез харчене и придобива малкото си на брой предмети на разкоша.

14. Но след като хората започнат да придават по-изискан вид на всички тези удоволствия и да живеят не само у дома си, нито да се задоволяват с онова, което може да бъде съзряно в тяхното съседство, настъпват повече размени и търговия от всякакъв вид, и в тази размяна встъпват повече пари. На търговците няма повече да може да се плаща със зърно, защото те искат нещо повече от това просто да се нахранят. Земеделецът излиза извън общината си за стоките, които купува, и не винаги може да занесе своите стоки на търговеца, който го снабдява. Земевладелецът живее в столицата или в чужда страна и изисква рентата си в злато и сребро, които лесно могат да му се занесат. В областта на всяка стока се появяват големи предприемачи, производители, търговци, и те не могат да работят удобно с нищо друго освен с монети. Следователно при това състояние на обществото монетите навлизат в много повече договорни условия, и по този начин се използват много повече, отколкото преди. Необходимият ефект, при положение че парите в обществото не се увеличават, е всяко нещо да стане по-евтино в епохите на развита промишленост и усъвършенствания, отколкото в суровите некултивирани времена. Съотношението между парите в оборот и стоките на пазара е, което определя цените. Благата, които се потребяват у дома, или се заменят за други блага в околността, никога не излизат на пазара-те ни най-малко не въздействат върху текущия звонк-те като че ли са напълно несъществуващи спрямо него и следователно този начин те да бъдат употребявани намалява съотношението откъм страната на стоките и увеличава цените. След като обаче парите навлязат във всички договорни отношения и продажби и навсякъде са средство за размяна, същата национална парична наличност вече има да изпълнява една много по-велика задача. Тогава всички стоки са на пазара, областта на оборота се уголемява; случаят е същият, като тази индивидуална сума да обслужваше едно по-голямо кралство и оттук- съотношението става умалено откъм страната на парите, всяко нещо трябва да поевтинее и цените малко по малко да паднат.

15. Посредством най-точни изчисления, които се извършиха из цяла Европа, и като се взе под внимание промяната в числовата стойност на парите, се установи че цените на всички неща са нараснали само три или най-много четири пъти от откриването на Западните Индии. Но дали някой ще твърди, че монетите които са били в Европа през петнадесетото и предходните му столетия, не са нараснали много повече от четири пъти? Испанците и португалците чрез своите мини, англичаните, французите и холандците от търговията си с Африка и посредством своите interlopers (?) в Западните Индии, внасят в отечествата си около шест милиона на година, от които не повече от една трета заминава да Източните Индии. Само тази сума вероятно ще увеличи два пъти някогашната наличност на парите в Европа. Не може да се даде никаква друга задоволителна причина защо всички цени не са нараснали до една много по-прекомерна степен, освен причинат,а за която може да се заключи от една промяна в нравите и обичаите. Освен че се произвеждат повече стоки от допълнителната промишленост, същите стоки повече се явяват на пазара, след като хората се разделят със стародавната простота на привичките си. И въпреки че това увеличение не се е равнявало на онова на парите, то все пак е било значително и е запазило съотношението между монети и стоки по-близо до древното равнище.

16. Ако би се поставил въпросът, кой от тези начини на живот на хората-простият или изтънченият, е най-благоприятен за държавата или обществеността-аз бих предпочел без много угризения на съвестта втория, поне с оглед на общественото управление, и бих представил това като допълнителен довод в полза насърчаване търговията и производството.

17. Докато хората живеят по стария прост начин и доставят всичките си предмети от първа необходимост от домашнота производство или из съседство, суверенът не може да облага с данъци в пари някаква значителна част от своите поданици, а ако им наложи каквито и да е тежести, той трябва да приема плащания в стоки-с които те единствено изобилстват-способ, свързан с толкова много и очевидни неудобства, че сега тук няма нужда настоятелно да се спираме върху тях.

18. Всичките пари, които той може да предяви за набиране, трябва да бъдат от главните градове, където те са единствено в обръщение; и очевидно е, че тези градове не могат да му доставят толкова много, колкото би могла цялата държава, ако златото и среброто бяха в обращение в нея. Но освен това очебийно смаляване на прихода, съществува и друга причина за бедността на държавата в такова едно положение. Не само че суверенът получава по-малко пари, но същите пари не достигат толкова надалеч, както във времената на промишлеността и общата търговия. Всяка нещо е по-скъпо там, където златото и среброто се считат за равни, и това е така, защото до пазара стигат по-малко стоки и монетите като цяло са в по-голямо съотношение спрямо онова, което се купува с тях, поради което цените на всичко са устойчиви и определени.

19. Оттук можем да се уверим в погрешността на забележката, която често се среща у историците и дори във всекидневния език, че дадена държава е слаба-макар и да е плодовита, гъсто населена и добре култивирана-чисто и просто защото там има търсене на пари. Изглежда, че търсенето на пари никога не може да увреди държавата, взета сама по себе си, тъй като истинската мощ на всяка общност са хората и стоките. Първичният начин на живот е, който накърнява обществеността чрез ограничаването на златото и среброто в ръцете на малцина, като по този начин се предотвратява всеобщото му проникване и навлизане в оборот. Обратно-промишлеността и изискаността от всякакъв вид ги внедряват в цялата държава, колкото и малко да е тяхното количество. Те така да се каже, ги впръскват във всяка вена и ги карат да навлязат във всяка сделка и във всеки договор. И понеже по този начин цените на всичко падат, суверенът има двойно предимство-той може да набира пари чрез данъци от всяка част на държавата, и онова , което получава, по-нататък се отправя към всяка покупка и към всяко плащане.

20. От сравняване на цените можем да направим извода, че парите не са по-изобилни в Китай, отколкото това е било в Европа преди три столетия. Но какво само огромно могъщество е в притежание на тази империя-ако е позволено да отсъдим според гражданските и военните учреждения, които се поддържат там! Полибий съобщава, че по негово време издръжките в Италия са били толкова евтини, та на някои места обявената цена за едно ястие в хановете е била по половинка на глава-малко повече от фардинг! И все таки римската власт дори тогава е подчинявала целия познат свят. Около век преди това Картагенският посланик добродушно се пошегувал че никой народ не живее по-общително от римляните, защото на всеки прием, който като чуждестранен пълномощник получавал в Рим, той на всяка маса виждал едни и същи блюда. Абсолютното количество на ценните метали е въпрос от най-нисша значителност. Има единствено две обстоятелства, които са от някаква важност-а именно: постепенното им увеличение, и проникването и обращението им в дълбочина из държавата, и влиянието на двете бе изяснено.

21. В следващия Опит* ще се запознаем с един пример за подобна на гореспоменатата грешка, при която едно странично въздействие бива взето за причина и където на изобилието от пари се приписва някакво последствие, макар че то в действителност се държи на промяна в поведението и обичаите на хората.

*Посветен на лихвата-б. пр.

Превод: Коста Бенчев

20.05.2010

0 responses on "За парите"

Leave a Message

X
Към лентата с инструменти