Eтика на свободния пазар

Вярата в коректността на правителството приема за даденост, че управляващите са по-добри и по-мъдри от управляваните. Проверете това, като отговорите на следните въпроси:

1. Вярвате ли в кампанийните обещания на политиците?

2. Кой има по-добър шанс да спечели избори: един честен или един нечестен политик?

3. Моралните стандарти на политиците по-високи ли са от вашите собствени?

Десетки пъти съм задавал тези въпроси на моите студенти. Резултатът всеки път е почти единодушно мнение, че:

1. на политиците не може да се вярва

2. политиката фаворизира нечестните

3. моралните стандарти на политиците обикновено са по-ниски, отколкото тези на обществото

След това питам същите хора дали имат доверие в правителството и дали правителството може да направи поведението на обществото по- морално. Тогава повечето от тях казват “да”, и продължават, като правят списък на законите, които искат правителството да приеме за целта.

БОЖЕСТВЕНОТО ПРАВО НА КРАЛЕТЕ

Това е политическа шизофрения – заболяване на здравия разум. Хората често демонстрират липса на връзка между това, което мислят за правителството, и това, което мислят за политиците, които го съставят. Може би това отразява ефективността на правителственото влияние чрез училища, медии и призиви към патриотизъм – които приравняват лоялността към страната с лоялността към тези, които управляват.

Гласоподавателят не е много различен от съпруга, жертва на домашно насилие, която иска да вярва в идеалния брачен партньор, въпреки безкрайните изневери и побои. Малтретираният гласоподавател продължава да се връща към дълга си към властимащите пред избирателната урна точно както унизената съпруга пълзи обратно към своя насилник в едно безкрайно упражнение на самобичуване.

Хората често са хипнотизирани от идеята, че правителството е вид божество: присъстващо навсякъде, знаещо всичко и можещо всичко. Хвърлете няколкостотин от най-безчестните политици в някакъв законодателен котел, и вероятно ще откриете магическата формула за обществено добро.

Когато се страхуват, когато са в нужда, или когато завиждат, гласоподавателите умоляват политиците да откликнат на техния зов за незабавна употреба на сила срещу техните съседи. Тези, които вярват в обществото, принасят в жертва живота, свободата и имуществото на своите съседи в името на знамена, национални химни, политици, статуи, данъци и военна повинност!

Източникът на това широко разпространено оправдание на правителство беше известно като Свещено право на кралете. Кралете извоюваха правото си да управляват, побеждавайки в битка – победа, която твърдяха, че са постигнали благодарение на божествена намеса. По този начин кралете получаваха пълна власт върху живота, свободата и собствеността на всеки поданик в кралството.

БОЖЕСТВЕНОТО ПРАВО НА МНОЗИНСТВОТО

Американците празнуват Денят на президента в чест на двама герои с противоположни каузи: Джордж Вашингтон – герой на американската независимост, и Ейбрахам Линкълн – герой на принудителния съюз. Само със седмица разлика в Хавай честват два други празника: 1) Денят на независимостта, който ознаменува борбата за американско освобождение от Англия ; 2) Денят на Камехамеда, който чества принудителното обединение на Хавайските острови от Камехамеда Велики, човек, който е изтребил хиляди от съостровитяните си, за да придобие контрол върху тях..

Няма съвместимост в тези празници, освен победата. Убий един човек, и ти си убиец. Убий хиляди и ставаш герой, името ти се гравира на здания и те обожествяват поколения ученици – само защото си победил в бой!

С отмирането на монарсите политиците са намерили ново оправдание за властта: божественото право на мнозинствата. Нормално хората не вярват, че е редно да се убива, да се краде, да се лъже, да се желае жената на ближния, или пък да заробваш. Но под мантията на цифрите на мнозинството политиката се е превърнала в нещо подобно на ритуал за пречистване. С одобрението на гласовете на мнозинството, манипулирано по всякакъв начин, дори на най-лошите между нас може да бъде дадено правото да убиват, да крадат, да лъжат, да желаят жената на ближния си, и да заробват безнаказано. И те дори може да се чувстват добре заради това.

Привържениците на свободния пазар отхвърлят божественото право на мнозинството.

ДЖОНАТАН ГЪЛИБЪЛ

Здравите морални принципи не произтичат от цифри и от гласове, поне не повече, отколкото от победи в битки. Това беше един от първоначалните причини за популяризирането на малката книга “Приключенията на Джонатан Гълибъл в света на свободната пазарна икономика”.

За тези , които не са запознати с Гълибъл ще кажа, че тази приказка за свободата е вече публикувана на 34 езика, и е подкрепена от институти за обществена политика в повече от 20 страни. И което е по-важно, Джонатан Гълибъл участваше в запалването на огъня на свободата и в София.

В една от главите на книгата Джонатан е предупреден да избяга, преди да е заловен от Бандата на демокрацията. Бандата на демокрацията може да обкръжи когото и да било, и да му вземе живота, свободата и собствеността с мнозинство на гласовете.

Когато Джонатан пита защо властите не се справят с бандата, му отговарят, че именно властите са установили прецедента за нея, като са създали модел за гласуване на мнозинството, с който се определя всичко относно моралността,богатството, властта и правата. Единствената защита срещу Бандата на демокрацията е да избягаш, да се присъединиш към нея, или да се присъединиш към друга, по-многобройна банда. Това е обобщение на политиката на демокрацията.

И така – каква е алтернативата ? Това е идеята,че са върховни индивидуалните права, а не гласовете на мнозинството. Че в едно свободно общество хората трябва да бъдат свободни да преследват совите цели, и да оставят другите да правят същото.

МИНИМАЛНО И НЕУТРАЛНО ПРАВИТЕЛСТВО

Едно време Джеферсън е заявил: “ Най-доброто правителство е това, което управлява най-малко”.

Като един от бащите-основатели на Америка, Джеферсън е вярвал в едно минимално неутрално правителство, чиито функции са ограничени най-вече до защита на индивидуалната свобода посредством полиция, съдилища и отбрана. Такова правителство не дава привилегии на когото и да било.

Етатистите имат представа за това как трябва да изглежда обществото, и употребяват много усилия, за да накарат хората да се впишат в тази представа. Привържениците на свободния пазар виждат доброволното действие и избор като движещата сила, с действието на пазара като процес на откритие- милиарди новатори, работещи за подобряване на собствените си животи.

Това не е радикално нова идея. Това е една логична идея, която е преследвала ламтящите за мощ през цялата история. Тази laissez-faire философия има дълбоки корени сред класическите либерали в Европа, както и в 2500 годишната история на азиатската мисъл.

Лао-Дзъ, основателят на даоизма, е бил опонент на деспотичното правителство, и е настоявал ,че най-доброто действие на правителството е да не действа. Тези принципи са изложени в книгата “Лао Дзъ”:

17) Най-добрите управници са тези, за които народът знае само, че съществуват.

37) Дао никога не предприема действие, а същевременно нищо не остава ненаправено. Ако крале и барони поддържат това схващане, всички неща ще се преобразуват спонтанно.

57) Администрирай цялата империя, като не се залавяш с дейности.

Как знам, че това трябва да бъде така?

Чрез това:

Колкото повече табута и забрани има в света, толкова по-бедни ще бъдат хората…

Колкото повече закони и заповеди са издадени, толкова повече обирджии и крадци ще има.

Следователно мъдрецът казва:

Аз не предприемам действие, хората ще се трансформират от само себе си.

РОБИН ХУД СРЕЩУ ШЕРИФА НА НОТИНГАМ

Това не се учи в държавните училища. В държавните училища по-вероятно ще се преподава, че правителството реформира като Робин Худ, героят на английската балада, който взема от богатите и дава на бедните.

Аз питам моите студенти: “ Кой има повече сила – богатите или бедните?” Те отговарят, че богатите имат повече сила, разбира се. И тъй, ако богатите имат повече сила, можем ли да предположим, че те ще я употребят, за да се откажат от богатството си? Ако те наистина искаха да се откажат от богатството си, няма нужда правителството да го прави вместо тях. Могат да си го направят сами.

Обаче привържениците на свободния пазар подозират, че тези, които имат полза от действията на правителството,са тези, които имат власт. Овластеният елит поддържа вечен мита за Робин Худ, за да спечели мълчаливото съгласие на народа за собствената си официална кражба. В края на краищата в легендата за Робин Худ престъпниците са принц Джон и шерифа на Нотингам, властимащи лица, които употребяват силата на правителството, за да крадат както от богатите (като Робин от Локсли), така и от бедните, за да дадат на себе си.

Питам моите студенти колко пари са им откраднали през живота. Те ми казват, че от всички са откраднати около 2000 долара. “ Колко ви възстановиха властите? “Те се смеят, и отговарят ,че властите не са им възстановили нищо, въпреки че да прави това е едно от основните задължения на правителството.

След това ги питам колко от държавните разходи са били направени напразно? Средното изчисление на студентите е, че правителството е прахосало половината от парите.

Тогава аз ги карам да пресметнат колко пари очакват да изкарат, когато започнат работа. И им давам задачата да изчислят колко правителството ще вземе от тях под формата на данъци.

Накрая ги карам да изчислят колко от техните собствени пари правителството ще изхарчи напразно през една типична година. В този момент студентите осъзнават, че държавата ще опропасти повече от техните годишни доходи, отколкото крадците ще им откраднат през целия им живот.

Защо хората продължават да приемат това състояние на нещата, при което правителството е един институционализиран крадец? Това доказателство ли е за ефективността на правителствената пропаганда в държавните училища?

Както икономистът Уолтър Уилиямс обича да изтъква, крадецът е малко по-благороден от политика. Когато крадецът ти вземе парите, той си отива и те оставя на мира. Когато политикът ти взима парите, той остава наоколо, за да контролира живота ти и да ти досажда с причините, заради които трябва да се чувстваш щастлив.

ЕДНА БОЛЕСТ, МАСКИРАНА КАТО СОБСТВЕНИЯ СИ ЛЕК

И какво преструващите се на алтруисти правят с парите от данъци? Постигат ли добри резултати, без да причиняват щета? Решават ли проблемите с храната, облеклото, подслона, които хората не могат да решат спонтанно сами чрез пазара? Не, те само създават проблеми.

Когато има проблем в едно общество, повечето хора очакват решения от политиците. И политическите решения обикновено увеличават, а не намаляват тяхната политическа мощ. Вместо да питам как държавата може да решава проблеми, аз питам дали правителството не е направило нещо, за да създаде тези проблеми преди това? От моята гледна точка на икономист, който е за свободния пазар, държавата се държи, както Л.Нийл Смит е казал, като болест, която се маскира на собствения си лек.

Ако хората не могат да платят високите цени на храна и дрехи, политиците планират социално разпределение на пари от тези, които произвеждат, към тези, които не произвеждат.Питам студентите си :” Предположете, че има една държавна сграда, и някои хора са заставени да пъхат пари в сградата от едната страна, докато от другата страна има хора, които взимат парите. От коя страна на сградата ще предпочитат да застават хората?”

Моите студенти винаги отговарят, че хората ще предпочитат винаги да са на страната, от която се взима. По този начин след време ще остават все по-малко хора, които дават, и все повече хора, които взимат пари. Така ще се произвежда все по-малко, докато накрая “никой не взема, ако няма какво да се вземе”.Ще отнеме няколко десетилетия да бъдат обезсмислени традиционните стимули на продуктивност и разчитане на собствените сили, но колапсът ще настъпи, рано или късно.

Докато мнозинството икономисти са съсредоточени върху преразпределението, моят поглед е фокусиран върху производството на потребителски стоки като храна, облекло и подслон. Мнозинството икономисти се съсредоточават върху увеличаването на минималната работна заплата, така че доходът на работника да следва повишаването на цените.Аз се фокусирам върху правителството, което ги вдига.

ДЪРЖАВНИТЕ ПАРИ

Главната причина за увеличаването на цените е монополът на правителството върху парите, както е описано в глава 9 на Джонатан Гълибъл. Ако вие или аз печатим пари, ще бъдем осъдени като фалшификатори, като крадци, които са ограбили други хора, вземайки стоки и услуги от икономиката, докато същевременно намаляваме покупателната способност на заплатите, спестяванията и пенсиите им. Когато правителството печати пари, ефектът е същият. Но това не се нарича фалшификация, това се нарича монетарна политика и инфлация.

Чрез създаването на пари – пари, които хората са принудени да употребяват чрез закон, правителството всяка година намалява покупателната способност на парите и така тайно конфискува част от общественото богатство. Това не само облагодетелства политиците , но е и инструмент за голямо прехвърляне на богатство от хората с малко пари, които живеят от заплатата и или пенсията си, към хората, които притежават имущества,чиято стойност в такива времена на инфлация се повишава. Най-печелившият от инфлацията е самата държава: тя харчи новите пари;намалява обема на огромния си дълг; увеличава стойността на огромните правителствени владения в земя, злато, чужда валута и редки предмети. И тъй като хората трябва да печелят повече, за да купят същото количество стока, правителството получава по-голям процент данъци чрез преминаването в по-висока скала на данъчно облагане.

Навсякъде има богати и бедни хора, но никъде няма бедна държава.

Ако един крадец присвоява процент от дохода на всеки в страната, обществото ще бъде възмутено. Но подобно поведение, което политиците практикуват всяка година, не прави впечатление на никого.

Привържениците на свободния пазар могат да призовават за отмяна на законните платежни средства и замяната им с бартер, за да не се облагат са данъци. Когато хората имат свобода на избора, те търсят качество. Това е вярно спрямо всички стоки и услуги, включително парите. Когато потребителят се отказва от нестабилните валути в полза на стабилните, тези , които се конкурират, имат силен мотив да спрат инфлацията.Това става на международните пазари, където изборът на валута е позволен – и този избор трябва да бъде позволен и на всеки вътрешен пазар.

МАНИПУЛИРАНОТО ЗНАНИЕ

Една по-очевидна форма на кражба, но еднакво толерирана, съществува под формата на земеделски програми, които увеличават цените на храната и облеклото. Милиарди се харчат всяка година, за да спрат фермерите да произвеждат, да се намали земеделската земя, да се складират огромни излишъци, да се унищожава храна и да се забранява вноса на храна. Повече от половин век това се прави редовно в Америка, още по- лошо е положението в Европа, най-лошо е в Япония. Социалните помощи за бедните бледнеят пред социалните помощи, които се дават на корпорациите от много богатия и силен земеделски блок, който съществува във всички индустриални нации. Да се плаща на фермерите да не произвеждат храна не е практично, не е хуманно, и със сигурност не е етично. Но такива субсидии са широко разпространени навсякъде с изключение на Нова Зеландия.

Имаше момент, в който фермерите в Нова Зеландия бяха много повече субсидирани, отколкото фермерите в която и да е страна в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Когато чуждестранният кредит свърши през 1984 г., правителството за една нощ спря всички субсидии. Фермерите мислеха,че не могат да съществуват без субсидии, но днес има повече фермери в Нова Зеландия откогато и да било, които произвеждат повече храна, откогато и да било. Сега те обработват земята умно, вместо да разчитат на субсидии.

Навсякъде по света фермерското лоби разчита да получи фантастични печалби от политически контрибуции и търговия с влияние. Печалбата под формата на субсидии е толкова ценна, че си заслужава да се работи за благосклонността на различните политически партии, за да се гарантира ,че ще си на страната на победителя, без значение кой е спечелил изборите. Наистина няма по-добра инвестиция от добре поставения политик.

Карам студентите ми да анкетират които и да са сто души, които минават през центъра на града, и да ги питат чували ли са за програми за подпомагане на бедни, и за програми за подпомагане на фермери. Един студент от Швеция, Гео Орсон, прие моето предизвикателство и действително направи такова изследване. Той установи, че всичките 100 минувачи бяха чували за програмите за социално подпомагане, и само двама знаеха нещо за земеделските програми, които правят живота на бедните скъп. Оказа се,че и двамата са били мои студенти.

Без съмнение резултатите щяха да бъдат много различни, ако изследването беше проведено в някое село в Канзас, където почти всеки очаква да получи нещо от тези раздавания на фермерите.

Селективността на това знание не е случайна. Социалното подпомагане винаги, винаги, винаги е част от учебните програми по социология в държавните училища. Обаче държавни програми, които целят да правят храната и облеклото по-скъпи и по-редки, рядко са част от същия учебен курс.

ЕТИЧНИТЕ КОРЕНИ

Джордж Вашингтон някога е заявил: “Правителството не е разум, то не е красноречие. Правителството е сила. И като огъня е опасен слуга и страховит господар.”

Политическите действия включват насилствено плащане, насилствена консумация и насилствен монопол. Употребата на сила не е етично средство за постигане на нашите лични цели в по-голяма степен, отколкото за постигане на нашите социални цели. Употребата на сила, с изключение на случаите на самоотбрана, приема,че целта оправдава средствата.

Поддръжниците на свободния пазар могат да започнат от противоположното допускане – че етичното решаване на проблемите е също така най-практичното и най-хуманното. Аз виждам едно свободно и доброволно общество, което произвежда повече храна, облекло, подслон, здраве, безопасност и една красива околна среда – всички неща, които ценим – по-ефективно от едно общество, което се основава на принудата, което определя моралността чрез броене на гласове. Естествено е за човешките същества да правят усилия, да си сътрудничат и да подобряват собствения си живот, животът на семействата си и на съседите си. Личните възнаграждения и наказания за успех и провал на пазара, предизвиквани от иновации и конкуренция, са ясен път към по-голямо знание, мъдрост и благоденствие. Без товара на едно принудително правителство, аз виждам хората мотивирани да произведат голямо богатство, и да разпределят богатството според техните собствени ценности – включително ценностите на голяма лична щедрост и състрадание.

Свобода, конкуренция, нововъведения и отговорност – всички са част от невероятно сложна пазарна формула за постигане на всичко, което хората в едно общество ценят. Повече усилия се изискват, за да се намерят доброволните решения на обществени проблеми, отколкото да се създадат закони, но резултатите са много по-задоволяващи.

Искам да успокоя тези, които изпадат в паника от самото споменаване на алтернативи, несвързани с правителството в тези области. Внушителен боен ред от университети, ,икономисти и учебници, на които се плаща най-вече с планини от данъчни долари, защитават статуквото. Така че ако някакви промени се осъществят, това ще стане само след дълго обсъждане и опити в различни райони на света.

Не съм обезпокоен. В битката на идеи, в борбата между насилие и свобода, аз съм убеден, че идеите, които се поддържат чрез сила, ще отстъпят пред идеите, базирани на свободата.

11.06.2010

0 responses on "Eтика на свободния пазар"

Leave a Message

X