Добродетелта на егоизма

Откъс от Глава пета – „Добродетелта на егоизма” от книгата „Капитализъм без граници: безспорният морален казус за индивидуалните права” от Андрю Бърнстийн, която Издателска къща „МаК” подготвя за печат

Защо традиционният кодекс, който привидно съдържа изключително точна морална аксиома, невъзмутимо поддържа разбирането, че истинският егоизъм – който предизвиква щастие и е себеориентиран – включва използването на другите?

Това е изключително важен въпрос – и неговият отговор е в ядрото на моралната философия. Първо трябва да се обясни какво съдържа автентичният егоизъм и себелюбие – какво е и какво всъщност изглежда, че е.

Ценностите са смисълът на живота .Ценности са тези неща и/или хора, които изпълват живота на човек със значимост и цел, нещата, които той възприема като ценни и важни, нещата, за които е склонен да работи, за да ги има или запази. Според думите на Айн Ранд: „Ценност е това, за което всеки действа, за да спечели и/или да запази “. Може би ключовата дума в това определение е „действа“. Теорията на Ранд гордо поддържа личните ценности и живот, изпълнен с неща и хора, които някой обича. Човешките същества, казва Ранд, трябва да търсят своето собствено щастие. Те не са длъжни да обслужват нуждите на семейството си, да предлагат безрезервно служене на Господ или да се жертват за обществото. Те не трябва да се отказват от собствените си ценности. По-скоро те трябва да живеят и да се държат егоистично.

Да бъдеш егоист, според теорията на Ранд, не означава да насилваш други човешки същества, а да се придържаш и да преследваш смислени, важни за живота ти ценности. Това всъщност облагодетелства живота на човек; такъв живот – и само такъв – е в негов истински личен интерес.

Ако човек наистина трябва да е неегоистичен и се опита да спазва кодекс на саможертвата, тогава той трябва да се откаже от личните си ценности; колкото по-важни за него са ценностите, които предава, толкова по-благородна е жертвата му. Например ако млад мъж се откаже от любовта си към жената, която обича, за да отговори на очакванията на майка си, по тези стандарти той е добродетелен; ако той се откаже от правене на кариера, апартамент и независим живот, за да бъде вкъщи и да се грижи за любовта си, традиционният кодекс го окачествява като „светец“. Но след като жертва любовта си, кариерата и независимостта си, неговият живот се изпразва от смисъл за самия него и остава изпълнен само с омраза и горчивина.

Егоизмът е действие според ценностната йерархия на индивида. Това означава, с безсмъртните думи на Шекспир: „На себе си човек трябва да е верен“. В моралния кодекс на Ранд, правилният и здравословен човешки живот включва избирането, преследването, печеленето, но никога – отказването от ценности, които дават смисъл, цел и страст на живота. Да бъдеш верен на себе си – да бъдеш егоистичен в буквалното му значение – означава да бъдеш верен на ценностите си.

Егоизмът включва придържането към ценности, подреждането им по важност и воденето на живот спрямо тази йерархия. Най-високо ценени са времето, парите и концентрираните усилия.

Както поддръжниците, така и критиците на егоизма, често тълкуват личния интерес твърде ограничено, отчитайки като полза за човека само финансовата печалба. Вярно е, че богатството – натрупано с честен и продуктивен труд – е огромна ценност, която по безброй начини предлага огромни предимства в живота. Но богатството съвсем не е единственото добро, което човек може да има. Например, измежду много други неща, телесното и умствено здраве, мъдростта, успешната кариера, спокойствието на духа, приятелството, романтичната любов и семейството, представляват значителна печалба. Егоизмът не е тесен морален кодекс, който приканва човек да печели богатство, въпреки че подобна ценност със сигурност се включва в него; по-скоро, той е по-широка теория, която го призовава да следва ценностите си и по този начин да намери личното си щастие. На богатството трябва да се гледа само като на една от блестящите ценности, която един честен човек може да получи.

Правилните егоистични действия се наблюдават непрекъснато в реалния живот. Например, красива и очарователна жена се отказва от флирт с други ухажори, за да се омъжи за мъжа, когото обича. Сериозен студент учи дълги часове, междувременно ходейки на работа, като по този начин ограничава социалния си живот, защото се стреми към бъдеща кариера, която е от огромно значение за него. Млада женена двойка, която живее в първия си апартамент, се лишава от почивки, за да спести необходимите пари за първоначална вноска за първата си къща. Всички тези хора, както и хиляди други, са верни на своите ценности. Никой от тях не е склонен да пренебрегне или предаде нещата, които са от огромно значение за него. Всички те, според Айн Ранд, са праведно егоистични.

Егоизмът на Ранд е революционна теория – и за повечето от нас, отгледани според традиционния кодекс, тя е шокираща. За да се установят твърденията на егоизма, трябва да се зададат серия важни въпроси и да се отговори на тях.

Превод: Алина Братанова

01.09.2012

0 responses on "Добродетелта на егоизма"

Leave a Message

X