Аз, моливът: родословното ми дърво

ЛЕНЪРД И. РИЙД

Аз съм графитен молив – обикновен дървен молив, познат на всички момичета, момчета и възрастни, които могат да четат и пишат.

Писането е мое призвание и занимание. Аз правя само това.

Може би се чудите защо трябва да си описвам произхода. Е, като начало, историята ми е интересна. Освен това, аз съм една загадка. Повече от някое дърво, залез или дори светкавица. Но, за съжаление, всички, които ме ползват, ме взимат за даденост, сякаш съм плод на някаква случайност и няма история за моя произход. Подобно високомерно отношение ме прави съвсем обикновен. Това е вид тъжна грешка, в която човечеството не може да живее твърде дълго без опасност за себе си. Защото, както мъдрият Дж. К. Честъртън казва: „Загиваме от неспособността си да се учудваме, а не от липсата на чудеса.”

Аз, Моливът, може и да изглеждам прост, но заслужавам вашето учудване и почит, претенция, която ще се опитам да защитя. Всъщност, ако ме разбирате – не, твърде много е да ви моля за това – ако осъзнаете чудото, което символизирам, ще помогнете да спасим свободата, която човечеството губи по такъв тъжен начин. Искам да преподам един много задълбочен урок. И мога да го направя много по-добре от един автомобил, самолет или някоя миялна машина, защото – ами именно защото изглеждам толкова прост.

Прост? Да, и все пак никой на тази земя не знае как да ме направи. Това звучи фантастично, нали? Особено, когато разберете, че всяка година в САЩ се произвеждат един и половина милиарда от моя вид.

Вземете ме и ме огледайте. Какво виждате? Не много – малко дърво, лак, марката ми, графит, малко метал и гума.

Неизброими предшественици

Така, както вие не можете да проследите много назад родословното ви дърво, и за мен е невъзможно да назова и обясня всичките ми предходници. Но бих искал да спомена достатъчно от тях, за да ви впечатля с богатството и сложността на моята история.

Родословието ми започва с едно дърво, кедър , който расте в Северна Калифорния и Орегон. А сега помислете за всички триони, камиони, въжета и безбройните други уреди използвани за бране и превоз на кедровите трупи към железопътните коловози. Представете си всички хора и безбройните умения отишли за добиването на дървения материал: изкопаването на руда, леенето на стомана и изковаването й в триони, брадви, мотори. Отглеждането на конопа и преминаването му през всички стадии, за да се превърне в здраво и тежко въже. Дърводобивните лагери с техните спални помещения и столови, готвенето и отглеждането на приготвянето на различните храни. Всъщност, незнайно колко хиляди хора имат участие във всяка чаша кафе, изпита от дървосекачите!

Трупите се изпращат в дървопреработвателен цех в Сан Леандро, Калифорния. Представяте ли си отделните хора, които правят платформи за камиони, релси и влакове? Които конструират и инсталират комуникационните системи, свързващи отделните дейности? Тези легиони са сред предшествениците ми.

Помислете за дървопреработването в Сан Леандро. Кедровите цепеници се режат на малки летвички с дължината на молив, дебели не повече от половин сантиметър. Те се изпичат в пещ и сетне се боядисват, по същата причина, поради която жените си слагат руж по лицата. Хората предпочитат да изглеждам добре, не да бъда бледен и безцветен. Летвичките се намазват с восък и пак се сушат в пещ. Колко много умения са били нужни за направата на боите и пещите, за осигуряването на топлината, светлината и електричеството, на трансмисиите, моторите и всичко останало, нужно в цеха за преработване на дърво? Дали метачите там са сред моите предци? Да, сред тях са и мъжете, лели бетон за язовира на „Тихоокеанската газова и електрическа компания”, която снабдява мелницата с ток!

Не пренебрегвайте близките и далечни мои предци, участвали в транспортирането на шейсет камиона с летвички през страната.

Щом се озова във фабриката за моливи – където са вложени 4 000 000 долара в машини и сгради, капитал събиран от спестовните ми и икономични родители – на всяка летвичка се правят осем бразди с помощта на сложна машина, след която друга машина слага графит във всяка следваща летвичка, сетне добавя лепило и слага друга летвичка отгоре. Става нещо като графитен сандвич. Седем мои братя и аз механично сме издълбавани от този „заскобен с дърво” сандвич.

Моята „графитена същност” – не съдържа олово – е сложна. Графитът се добива в Цейлон. Помислете за миньорите и за хората, които произвеждат инструментите им, за изработилите хартиените чували, в които се превозва графита, както и за хората, участвали в производството на връзките на чувалите. За онези, които са ги натоварили на корабите, както и за самите корабостроители. Помощници на моето рождение са дори и фараджиите, както и лоцманите на пристанището.

Графитът се смесва с глина от Мисисипи, към която се прибавя и амониев хидроокис като част от пречистващия процес. След това се слагат овлажняващи съставки като серен лой – животински мазнини химически реагирали със сярна киселина. След като премине през многобройни машини, сместа накрая се появява на безкрайни късове – подобно на мелачка за наденички, нарязани в еднакъв размер, изсушени и печени няколко часа на над 1000 градуса по Целзий. За да се увеличи силата и гладкостта им, графитите след това се обработват с топла смес, включваща восък добит от листата на мексиканското растение канделила , парафинов восък и хидрогенирани естествени мазнини.

Моят кедър получава шест лакови покрития. Знаете ли всички съставки на лака? Кому е известно, че производителите на рицинови зърна и рафинерите на рициново масло са част от него? Да, те са такива. Дори процесът за придаването на красиво жълт цвят на лака включва уменията на повече хора, отколкото можете да си представите!

Погледнете марката ми. Тя е лента, направена с помощта на нагорещени сажди смесени със смоли. Как се правят смоли и какво мислите са саждите?

Металната ми съставка – втулката – е медна. Помислете за всички хора, които добиват цинк и мед, както и за онези, които умеят да правят лъскави медни листове от тези природни продукти. Черните пръстенчета по втулката ми са черен никел. Какво е черен никел и как се налага? Цялата история за това ще отнеме прекалено много страници, за да бъде разказана.

Сетне идва ред на увенчаващата ме слава, която в търговията по съвсем прозаичен начин се нарича „гумена тапа”. Тя е частта, използвана от човека, за да изтрие грешките направени с мен. Изтриването се извършва благодарение на една изкуствено създадена съставка. Тя е продукт подобен на гума, получил се от реакцията между семената на Brassica napus, внасяни от холандските компании в Индонезия, със серен хлорид. Гумата, противно на това, което всички мислят, е единствено за спойка. Освен нея има и множество вулканизиращи и катализиращи елементи. Пемзата идва от Италия, а пигментът, който придава цвят на „тапата” е кадмиев сулфид.

Никой не знае

Някой иска ли да оспори по-раншното ми твърдение, че никой на тази земя не знае как да ме направи?

Всъщност, в моето създаване са участвали милиони хора, никой от които дори не познава повече от няколко от останалите. Бихте казали, че отивам твърде далеч като свързвам със сътворяването ми берача на кафени зърна от далечна Бразилия и производителите на храна от някъде другаде; че това е крайна позиция. Но аз стоя зад нея. Нито един от всички тези хора, включително и президентът на моливната компания, не допринася повече от едно мъничко, незначително късче ноу-хау за моята направа. От гледна точка на уменията единствената разлика между миньора на графит в Цейлон и дървосекача в Орегон е в типа способност. Не може нито без миньора, нито без секача, не по-малко, отколкото без химика във фабриката или работника в рафинерията – парафинът е вторичен продукт на петрола.

Ето ви един удивителен факт: нито работникът в рафинерията, нито химикът, нито добивачът на графит или варовик, нито производителят или товарителят на кораби, влакове, камиони, нито водачът на машината, която изглажда метала използван за мен, нито президентът на компанията, извършват каквато и да било дейност, защото ме искат. Вероятно всеки от тях ме желае по-малко, отколкото някое дете в първи клас. Всъщност, има хора сред това огромно множество, които никога не са виждали молив, нито пък знаят как да го ползват. Аз не съм тяхната мотивация. Вероятно е нещо такова: всеки от тези милиони разбира, че така може да размени мъничкото си умение за стоки и услуги, от които наистина има нужда или желае. Аз може да съм или да не съм сред тези предмети.

Без висш разум

Има един още по-удивителен факт: отсъствието на висш разум, на някого, който диктува или насилствено направлява безбройните действия, довели до моето създаване. Не може да се открие и следа от такъв човек. Вместо това, осъзнаваме действието на Божията десница. Това е загадката, за която вече споменах.

Казано е, че „само Бог може да създаде дърво.” Защо сме съгласни с това? Не е ли защото съзнаваме, че ние не можем да сътворим дърво? Всъщност, в състояние ли сме въобще да опишем някое? Не можем, освен повърхностно. Например, можем да кажем, че определена молекулна конфигурация се проявява като дърво. Но какъв човешки разум може да отчете, камо ли да управлява, постоянните молекулни промени, видими в живота на едно дърво? Такъв подвиг е напълно немислим!

Аз, Моливът, съм сложна комбинация от чудеса: дърво, цинк, мед, графит и т.н. Но към тези чудеса, видими в Природата, се добавя още едно по-невероятно: съчетанието от съзидателни човешки сили – милиони мънички умения, съчетаващи се естествено и спонтанно в отговор на човешката необходимост и желание, и без наличието на какъвто и да било свръх-човешки разум! След като само Бог може да направи дърво, аз настоявам, че само Той може да направи и мен. Човекът е неспособен да насочва тези милиони ноу-хау, за да ме създаде, както и не би могъл да свърже молекулите и да сътвори дърво.

Именно това имах предвид, когато написах: „Ако осъзнаете чудото, което символизирам, ще помогнете да спасим свободата, която човечеството губи по такъв тъжен начин.” Защото ако сме наясно, че тези умения естествено и да, автоматично, ще се подредят в съзидателни и продуктивни модели в отговор на човешката необходимост и търсене – без наличието на ръководен или някакъв друг принуждаващ разум – ще притежаваме една от най-съществените съставки на свободата: вярата в свободните хора. Свободата е невъзможна без тази вяра.

Веднъж щом държавата е поела монопола над съзидателна дейност като доставянето на пощата, например, повечето хора смятат, че тя не може да бъде доставяна от свободно действащи личности. Причината е, че всеки признава колко неспособен е да извърши всички подробности свързани с доставянето на пощата. Към това се прибавя и съзнанието, че никой друг не може да го направи. Тези предпоставки са верни. Никой не притежава достатъчно способности, за да се справи с доставката на пощата в национален размер. Също така никой не притежава достатъчно лични умения, за да направи молив. И така, при липсата на вяра в свободните хора се стига до грешното заключение, че пощата може да бъде доставена само чрез правителствения „висш разум”. Подобен възглед показва липсата на съзнание, че милионите мънички човешки способности могат естествено и по чуден начин да се свържат и да си сътрудничат, за да задоволят съответната необходимост.

Свидетелства в изобилие.

Ако аз, Моливът, бях единственото доказателство за това, което свободните да опитат мъже и жени мога да постигнат, то тогава онези с малко вяра щяха да имат право. Но доказателствата са в изобилие. Става въпрос единствено и само за нас. Доставката на пощата е крайно просто нещо, в сравнение с произвеждането на автомобил или на изчислителна машина, на някой комбайн, мелница, или на десетки хиляди други неща. Доставка? Когато хората имат свободата да опитат, те доставят човешкия глас по целия свят за по-малко от секунда. По визуален път те изпращат някое случващо се в момента събитие до дома на всеки човек. Завеждат 150 пътници от Сиатъл до Балтимор за по-малко от четири часа. Доставят газ от Тексас за нечия печка или фурна в Ню Йорк на невероятно ниски цени и без дотация.

Урокът, който искам да преподам, е следният: Оставете съзидателните сили на воля. Просто организирайте обществото в съзвучие с този урок. Оставете правният обществен апарат да премахне препятствията по най-добрия възможен начин. Позволете на съзидателните умения да се разпространяват свободно. Вярвайте, че свободните мъже и жени ще откликнат на Божията десница. Тази вяра ще бъде потвърдена. Аз, Моливът, макар и да изглеждам прост, предлагам чудото на моето сътворение като доказателство за една практическа вяра, толкова реална, колкото и слънцето, дъжда, кедровото дърво и добрата земя.

Превод: Марта Методиева

23.05.2010

2 responses on "Аз, моливът: родословното ми дърво"

Leave a Message

X