Обективистката етика

Извадки от едноименното есе от сборника „Добродетелта на егоизма“ - Издателска къщаМаК, София, 2008

Висшата ценност е тази крайна цел или край, по отношение на която всички второстепенни цели са средства – и тя определя нормата, съгласно която всички второстепенни цели трябва да се оценяват. Животът на организма е неговата ценностна норма: тази, която поддържа неговия живот, е доброто, тази, която го създава заплаха за него, е злото.За да се справя успешно с действителността – за да преследва и постига ценностите, които неговият живот налага – човек се нуждае от чувство за собствено достойнство: той трябва да вярва в своята резултатност и заслуги.

Единствено благодарение на висшата цел, на края в себе си, могат да съществуват ценности.

Етиката е обективна, метафизическа потребност за оцеляването на човека – не поради милостта на свръхестественото или на вашия съсед или на вашите капризи, а поради милостта на действителността и природата на живота.

Етиката на обективистите приема, че човешкото благо не изисква човешки жертви и не може да се постигне с жертването на един човек за друг човек. Тя приема, че рационалните интереси на хората не влизат в конфликт – че не съществува никакъв конфликт на интереси между хората, които не желаят незаслуженото, които не правят жертви, нито ги приемат, които общуват помежду си като търговци, даващи ценност за ценност.
Принципът на търговията е единственият етичен принцип на всички човешки взаимоотношения, лични и обществени, частни и публични, духовни и материални. Това е принципът на справедливостта.

Основният политически принцип на етиката на обективистите е: никой човек не може да инициира употребата на физическа сила срещу другите. …Хората имат правото да използват физическа сила единствено за възпиране и единствено срещу тези, които първи я употребят. Съдържащият се тук етичен принцип е прост и ясно очертан: това е разликата между убийство и самоотбрана.

Всяка политическа система се основава и произтича от теория за етика – и етиката на обективистите е моралната основа, необходима за тази политико-икономическа система, която понастоящем се унищожава в целия свят, унищожава се поради липсата на морал, на философска защита и утвърждаване: изконната американска система, Капитализъм

Всеки етичен кодекс се основава на метафизиката и произтича от нея, а това означава: от теорията за основополагащата природа на света, в който човек живее и действа.

Ценностната норма на етиката на обективистите – нормата, съгласно която човек преценява доброто или злото, е животът на човека, или: това, което е необходимо за оцеляването на човека като човек.

Човек трябва да бъде човек по избор – и задача на етиката е да го научи как да живее като човек.

Да обичаш е ценност. Единствено рационалният егоистичен човек, човекът с чувство за собствено достойнство, е способен да обича – защото той е единственият човек, който е способен да притежава твърди, постоянни, безкомпромисни, ненакърними ценности. Човекът, който не цени себе си, не може да цени нищо друго и никой друг.

Любовта и приятелството са дълбоко лични, егоистични ценности: любовта е израз и потвърждение на чувството за собствено достойнство, отговор на собствените ценности в лицето на друг. Човек печели дълбоко лично, егоистично удовлетворение от самото съществуване на лицето, което обича. В любовта той търси, заслужава и извлича от нея собственото си лично, егоистично щастие.

Ценност е това, за което всеки действа, за да спечели и/или да запази – добродетел е актът, чрез който човек спечелва и/или запазва. Трите кардинални ценности на етиката на обективистите – трите ценности, които, взети заедно, представляват средствата и осъществяването на собствената висша ценност, на собствения живот, са: Разум, Цел, Чувство за собствено достойнство със съответните им три добродетели: Рационалност, Продуктивност, Гордост.

Продуктивният труд е централната цел на живота на рационалния човек, централната ценност, която обединява и определя йерархията на всички други негови ценности. Разумът е източникът, предусловието на неговия продуктивен труд – гордостта е резултатът.

Добродетелта Рационалност …означава човек да поема отговорността за формирането на собствените си оценки и да живее от труда на своя собствен ум (което е добродетелта Независимост). Тя означава, че човек никога не трябва да жертва собствените си убеждения за мнението или желанията на другите (което е добродетелта Почтеност); че човек никога не трябва да се опитва да мами действителността по какъвто и да е начин (което представлява добродетелта Честност); че човек никога не трябва да се стреми или да дарява незаслуженото и неполагащото се, нито материално, нито духовно (което е добродетелта Справедливост).
Добродетелта Продуктивност е признаване на факта, че продуктивният труд …е пътят на неограничените успехи на човека…. „Продуктивен труд” … означава съзнателно избраното преследване на продуктивна кариера, при всяко рационално занятие, велико или скромно, на всяко равнище на способности.

Добродетелта Гордост …може най-добре да се опише с израза: „морална амбиция”. Тя означава … човек да отхвърли ролята на жертвено животно, да отхвърля всяка доктрина, която проповядва саможертвата като морална добродетел или морален дълг.

Интелектуалната гордост не е – както мистиците предполагат, че трябва да бъде, но в обратния ред – претенция за всезнание или непогрешимост. Обратното, именно защото човек трябва да се бори за знание, именно защото преследването на знание изисква усилие, хората, които поемат тази отговорност, наистина изпитват гордост.
Понякога се приема, че гордостта означава претенция за успехите, които човек на практика не е постигнал. Но хвалипръцкото, самохвалкото, човекът, който си приписва добродетели, които не притежава, не е горд; той просто е избрал най-унизителния начин, по който да разкрие своето примирение.

Гордостта трябва да се заслужи; тя е възнаграждение за усилията и успеха.

Поддържането на живота и преследването на щастие не са два отделни въпроса. Да разглеждаш живота си като висша ценност и собственото си щастие като висша цел са два аспекта на един и същи успех

Чувството за собствено достойнство е последица, израз и награда за ума, който е напълно свързан с разума. Чувството за контрол над действителността не е резултат от специални умения, способности или знания. То не зависи от конкретен успех или неуспех. Чувството за собствено достойнство е метафизическа преценка

Източникът на егоизма е правото на човека – и потребността – да действа според своята собствена оценка …Единствено на базата на рационалния егоизъм – на базата на справедливостта – хората могат да са годни да живеят заедно в свободно, мирно, процъфтяващо, доброжелателно, рационално общество.

Ако човек приема етиката на алтруизма, той страда от следното (в зависимост от степента на възприемане):
1. Липса на чувство за собствено достойнство – щом като първата му грижа в областта на ценностите не е как да живее живота си, а как да го пожертва.
2. Липса на уважение към другите – щом като той гледа на човечеството като на стадо обречени просяци, които молят за нечия помощ.
3. Кошмарна представа за живота – щом като смята, че хората са попаднали в „недоброжелателен свят”, в който бедствията са постоянната и главната грижа на техния живот.
4. И на практика летаргично безразличие към етиката, безнадеждно цинична аморалност – щом като неговите въпроси се отнасят до обстоятелства, с които той дори не може да се сблъска, които нямат никаква връзка с действителните проблеми на неговия собствен живот и поради това го оставят без каквито и да било морални принципи.
Добродетелта да се помогне на тези, които обичаме, не е „самоотверженост” или „пожертване”, а порядъчност. Порядъчността е вярност към собствените убеждения и ценности.

май 29, 2016
X